Висарион Коласийски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Висарион Коласийски
български духовник |
|
| Роден: |
XVI век
|
| Починал: |
XVI век
|
|
Висарион Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня).
Висарион Коласийски е известен от текста на руски документи от 1585 и
1586 г., т.н. "Греческие статейние списки", съхранявани в главния архив
на руското външно министерство в Москва, отразяващи пристигането на кюстендилския
митрополит в руската столица.
В документите се посочва че Висарион, "митрополит Колосейски", от
манастира "Благовещение" (сега несъществуващ манастир до с.Слокощица, Кюстендилско, който през XVI век е бил
временно седалище на кюстендилския митрополит), Геврасий - игумен на манастира "Свети Йоаким Осоговски" и
свещеник Стефан от Билинския манастир пристигнали през 1585
г. от "българската земя" в Москва. Митрополитът донесъл грамота и молба
до руския цар Фьодор I Иванович (1584-1598) от сръбския патриарх
Саватий, в която се известява, че в близост до коласийския град бил
съзидан някога от светопочившия ктитор и велик войвода Константин манастир (става дума за
Осоговския манастир "Свети Йоаким Осоговски"), но поради земетресение
той бил разрушен, и се умолява руския цар да стане нов ктитор на
манастира и да го възобнови.
Макар да няма запазени други сведения за пътуването на Висарион до
руската столица, доколкото османските пътешественици Хаджи Калфа
и Евлия Челеби, пътували по тези земи през XVII
век посочват, че Осоговския манастир е голям и цветущ, то очевидно
мисията му е била успешна и манастирът е бил наново съграден и обновен.
- Иванов, Йордан, Северна Македония.
Исторически издирвания, София, 1906 г., с.93 и 265-266;
| 
